Trust
Преди дни чух следното:
-How many people do you believe?
-8?
-Think again!
-Okey, 5.
-Well when u you are my age they are 3, and when one of these 3 asks you to give him 24 hours you give him 24h!
И се замислих... дори не знам дали мога 3ма да изброя без да се съмнявам и 0,01% и все се питам защо. Определено търся вината в себе си. Странни неща се случват, определено промяната в един човек, може да доведе до промяна и в отношението му към него и съответно в това дали да му вярваш или не.... но всички казват вярата трябва да си я заслужиш - да но как, трябва ли непременно да сме в лоша ситуация и хората да са до нас, за да им вярваме, трябва ли непременно да им казваме тайна и да се надяваме, че дадения човек няма да я разпространи, за да му вяврваме? ... не мисля ... всъщност и аз не знам какво мисля... толкова бях впечатлена от тези думи, че просто си мисля дали аз мога да изброя поне 3ма и дали аз влизам в тази графа за някого ... обиконовенно това са приятелите ти,нали? или не е задължително?!
Тази тема не спира да ме тормози, но сякаш вече се поуспокоих или по-скоро свикнах с идеята, че такива трудно покрай мен ... дет се вика аз една котка не мога да задържа покрай мен, едно цвете не мога да отгледам, пък какво остава приятелство!?
Питам се кое от всичкото е проблема:
-повече говоря, по-малко слушам
-обсебваща съм
-непостоянна
-натоварваща с емоции, случки и мисли
-натоварваща с идеи
-натоварваща, заради идеята за промяна и градация, идеята за развитие
-прекалено честна/откровенна
-прекалено детайлна
-с много настроения
-че не се обаждам постоянно
-че не се виждаме всеки ден
Кое от всичко е проблема или за всички ви това е проблема?
Да май смесих темата приятелство и вяра, но те като, че ли са нерезделни,а?
-How many people do you believe?
-8?
-Think again!
-Okey, 5.
-Well when u you are my age they are 3, and when one of these 3 asks you to give him 24 hours you give him 24h!
И се замислих... дори не знам дали мога 3ма да изброя без да се съмнявам и 0,01% и все се питам защо. Определено търся вината в себе си. Странни неща се случват, определено промяната в един човек, може да доведе до промяна и в отношението му към него и съответно в това дали да му вярваш или не.... но всички казват вярата трябва да си я заслужиш - да но как, трябва ли непременно да сме в лоша ситуация и хората да са до нас, за да им вярваме, трябва ли непременно да им казваме тайна и да се надяваме, че дадения човек няма да я разпространи, за да му вяврваме? ... не мисля ... всъщност и аз не знам какво мисля... толкова бях впечатлена от тези думи, че просто си мисля дали аз мога да изброя поне 3ма и дали аз влизам в тази графа за някого ... обиконовенно това са приятелите ти,нали? или не е задължително?!
Тази тема не спира да ме тормози, но сякаш вече се поуспокоих или по-скоро свикнах с идеята, че такива трудно покрай мен ... дет се вика аз една котка не мога да задържа покрай мен, едно цвете не мога да отгледам, пък какво остава приятелство!?
Питам се кое от всичкото е проблема:
-повече говоря, по-малко слушам
-обсебваща съм
-непостоянна
-натоварваща с емоции, случки и мисли
-натоварваща с идеи
-натоварваща, заради идеята за промяна и градация, идеята за развитие
-прекалено честна/откровенна
-прекалено детайлна
-с много настроения
-че не се обаждам постоянно
-че не се виждаме всеки ден
Кое от всичко е проблема или за всички ви това е проблема?
Да май смесих темата приятелство и вяра, но те като, че ли са нерезделни,а?