the day you feel the kick bellow the belt - it hurts
Понякога си мисля колко наивна съм.. колко наивна съм и не виждам и не прозирам нещата отвъд, не виждам и не прозирам хората от въд.....
Давам доста от себе си, за да информирарам един кръг от хора, показвам себе си като човек от практиката, доказвам себе си като знаеща и можеща.... имам самочувствието да съм видяла много, да съм опитала много, да съм уаствала много, да се чувствам juniour специалист в областта си.... имам самочуствието да съм наблюдавала, говорила и да съм информирана до толкова, че да мога да критикувам с право и да показвам какво не работи в сферата, в която ми е интересно и се занимвам, че чак и се образовам....
Показвам това на своите приятели, на своето семейство, на непознати и още повече на колегите в университета... Особенно на последните се стремя да съм от максимум в помощ скаква ли не информация и пордробно обяснение за неща и консултиране ... С колегите преподаватели обсъждаме и дискутираме различни теми и възможности за включване...
И не знам как някъде там всичко се размива, хората не те виждат, не те чуват, дори не се интересуват ... Не знам как тези хора не са благодарни, не те ценят и решават, че и без теб ще се справят .....
Не искам много, не искам медал и материална награда, дори "усмивка по радиото" не искам, а само едно 'Мерси' или 'Благодаря', но в един момент и "усмивка по радиото" забравят да ти поднесат ....
Накърнява ме и ме обижда изключително много самоувереността, гордостта и наглостта на някои хора да посочват лица, с ясно неизразена активност в повечето случай, за позиции и места, където трябва да се покажат именно тези им качества, именно тези им умения и знания .... някак си се толерират личните взаимоотношения, познанствата и опита с тези хора - 'субективност' с една дума... и именно в такива моменти забравяме за хората, които наистина вършат нещо смислено и го вършат качествено ....
И в такъв момент се запитваш - има ли смисъл в нещата, които правиш за тези хора?
Давам доста от себе си, за да информирарам един кръг от хора, показвам себе си като човек от практиката, доказвам себе си като знаеща и можеща.... имам самочувствието да съм видяла много, да съм опитала много, да съм уаствала много, да се чувствам juniour специалист в областта си.... имам самочуствието да съм наблюдавала, говорила и да съм информирана до толкова, че да мога да критикувам с право и да показвам какво не работи в сферата, в която ми е интересно и се занимвам, че чак и се образовам....
Показвам това на своите приятели, на своето семейство, на непознати и още повече на колегите в университета... Особенно на последните се стремя да съм от максимум в помощ скаква ли не информация и пордробно обяснение за неща и консултиране ... С колегите преподаватели обсъждаме и дискутираме различни теми и възможности за включване...
И не знам как някъде там всичко се размива, хората не те виждат, не те чуват, дори не се интересуват ... Не знам как тези хора не са благодарни, не те ценят и решават, че и без теб ще се справят .....
Не искам много, не искам медал и материална награда, дори "усмивка по радиото" не искам, а само едно 'Мерси' или 'Благодаря', но в един момент и "усмивка по радиото" забравят да ти поднесат ....
Накърнява ме и ме обижда изключително много самоувереността, гордостта и наглостта на някои хора да посочват лица, с ясно неизразена активност в повечето случай, за позиции и места, където трябва да се покажат именно тези им качества, именно тези им умения и знания .... някак си се толерират личните взаимоотношения, познанствата и опита с тези хора - 'субективност' с една дума... и именно в такива моменти забравяме за хората, които наистина вършат нещо смислено и го вършат качествено ....
И в такъв момент се запитваш - има ли смисъл в нещата, които правиш за тези хора?