The same as always

Напоследък се случват от онези странни неща, които нали знаете случават се, ако не всеки ден, то през ден. Като започнем от там, че намерихме връзка в обучаващия екип на студардите в Дубай, та стихнем до там, че ще представям университета на най-добрата си приятелка и тн. Т'ва всъщност няма много значение, но снощи случайността ме срещна с бивш съученик. И нали знаете как винаги се започва "И кво става при теб?" и започвате да теглите едни и същи локуми "Ами бачкам, уж уча и тн". И след всяка такава среща първо се питаш "Какъв й е смисъла?" след това осъзнаваш как за пореден път сте се оплаквали от положението в страната, в университета и как нямате търпение да хванете влака, самолета, автобуса за някъде само за да сте далеч от тук. Защо бееееее? Защо по дяволите всеки път едно и също нещо. И накрая изводът е: "Ние какво се оплакваме? Има и по-зле от нас." Но до кога така..... Искренно се надявам, че ще успея да постигна мир със себе си, хармония, ще приема, че това е положението, че колкото нещата започват от мен не свършват само с мен. Трябва да съм доволна от нещата, които имам и да се стремя да усъвършенствам себе си и да влияя, до колкото мога на останалите около мен, за да провокирам промяна.....