В душата на една фея

Издирва се висок русоляв младеж със сини очи на име Димитър. От Сливен, завършил бакалавър във Варна, живеещ в София, записал магистратура в Благоевград - образователен мениджмънт. В момента се подвизава в САЩ, щата Делауер. ~ in love

Вчера официално се разделих с работодателя си. С колегите се събрахме, хапнахме, пийнахме, казахме си две, три весели приказки. Не мога още да осъзная, че вече няма да ходя на работа въпреки, че вчера си обслужих един клиент по телефона, на друг му дадох сертификата). Тези колеги са готини, но се разхвърчаваме след края на учебната година. Радвам се за едно обаче - в лицето на един страхотен човек откривам приятел. Трогна ме за дето отрони две, тръ сълзи за мен - аз обещавам да се чуем по скайп!!! Днес обаче странен ден: 1. ставам, вие ми се свят... смуча захар, изяждам корни - нищо; изяждам кексче 7 days sweet thing - нищо; изяждам 1 crispello - нищо 2. удря ни земетресение, което на 1 етаж се усети доста сериозно ... люляхме се поне 1 минута, медалите на сестрата издрънчаха, всичко ми се подмести и както ми се виеше свят направо пребледнях и имах чувството, че ще припадна 3. след земетресението - спря да ми се вие свят 4. излизам, на Плиска съм, чува се адски трясък, решавам, ч...

Момченце пред блока - Пепи ..... Пепи ..... Пепи .... Пепи .... -продължава с монотонния си глас. В един момент спира. - Ти си простак. 

Хората вече се женят, а аз още първата си връзка не съм преживяла .... Не ми го побира ума?!!!!!!!

Нямам сили, заради това ще кажа само това: Аз Mr. Soul Пътуване Благоевград Поздрави,

I can do it alone, but it would be nice to share it with you .....

Имам моменти, в които очевадно, каквото и да говоря ми звучи като глупост, като нещо неясно, нещо без смисъл, нещо което се знае и което е изтъркано... днес така се чувствах с теб... чувствах, че каквото и да ти споделя, то е без значение и остава във този час, място и пространство, но не и в нашите глава и души..... не те бях виждала от октомври, по мои последни спомени, а днес когато писа (нещо, което да си принзая имах съмнения) нещо трепна.... когато те прегърнах ми се искаше по-дълго да седим прегрърнати...... Обнадежди ме фактът, че не си забравил уговорката ни, че си се заел със задачата, че го искаш, или че ще се опиташ да си спазиш обещанието, казах ти "Всичко е в твоите ръце" ... но някак пак ме заболя от друго, а може би не трябва... може би е от периода? Периода на адаптация за това, че лека по-лека всички се разбягват от мен, от мят живот .... 'сякаш това бе подготовка за това, че и при нас ще се случи.... може би не ти си мъжът на живота ми .... жалко нали...

Мъдростта е да се научиш кога да казваш НЕ на хора, места, неща и изживявания, които не са добри за теб.

Играя на една игра, а по принцип не съм от хората, които играят игри. В един момент дори не осъзнавам кога играта е в своя край и въобще как и до къде съм стигнала, знаеш ли защо? Защото се улавям да мисля за теб... спомням си думите ми от преди два часа, когато казах на най-добрата си приятелка, че 5ти не е удoбен ден, защото може би ти ще дойдеш. Искам да ти кажа 'не', но не мога, защото знам, че може да не те видя скоро. Защото знам, че може да го използваш като извинение да не се видим през уикенда, както се разбрахме преди месец, защото знам, че може и да не направиш всичко по силите си, за да се видим. Преди не беше така. Преди знаех, че каквото кажеш това правиш. Сега не съм сигурна в теб, сега ме караш да се съмнявам, да се притеснявам, да мисля постоянно. Искам ми се да ми е все едно, защото това състояние в момента ме подлудява и ме поболява - сънувам разни неща, събуждам се и продължавам да мисля, загледам ли се във филм, където има романтика, край отива по дяволите...