A strange day ....

Вчера официално се разделих с работодателя си. С колегите се събрахме, хапнахме, пийнахме, казахме си две, три весели приказки. Не мога още да осъзная, че вече няма да ходя на работа въпреки, че вчера си обслужих един клиент по телефона, на друг му дадох сертификата). Тези колеги са готини, но се разхвърчаваме след края на учебната година. Радвам се за едно обаче - в лицето на един страхотен човек откривам приятел. Трогна ме за дето отрони две, тръ сълзи за мен - аз обещавам да се чуем по скайп!!!
Днес обаче странен ден:
1. ставам, вие ми се свят... смуча захар, изяждам корни - нищо; изяждам кексче 7 days sweet thing - нищо; изяждам 1 crispello - нищо
2. удря ни земетресение, което на 1 етаж се усети доста сериозно ... люляхме се поне 1 минута, медалите на сестрата издрънчаха, всичко ми се подмести и както ми се виеше свят направо пребледнях и имах чувството, че ще припадна
3. след земетресението - спря да ми се вие свят
4. излизам, на Плиска съм, чува се адски трясък, решавам, че е камион или строителни дейности - оказва се, че един дядо объркал газта на колата със спирачката и се забил в едно колче, отнесъл една кола и се паркирал пред един магазин
5. завля - както не бе валяло от няколко дена

странно наистина странно .....

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още