Обратното на любов не е омраза

Играя на една игра, а по принцип не съм от хората, които играят игри. В един момент дори не осъзнавам кога играта е в своя край и въобще как и до къде съм стигнала, знаеш ли защо? Защото се улавям да мисля за теб... спомням си думите ми от преди два часа, когато казах на най-добрата си приятелка, че 5ти не е удoбен ден, защото може би ти ще дойдеш. Искам да ти кажа 'не', но не мога, защото знам, че може да не те видя скоро. Защото знам, че може да го използваш като извинение да не се видим през уикенда, както се разбрахме преди месец, защото знам, че може и да не направиш всичко по силите си, за да се видим. Преди не беше така. Преди знаех, че каквото кажеш това правиш. Сега не съм сигурна в теб, сега ме караш да се съмнявам, да се притеснявам, да мисля постоянно. Искам ми се да ми е все едно, защото това състояние в момента ме подлудява и ме поболява - сънувам разни неща, събуждам се и продължавам да мисля, загледам ли се във филм, където има романтика, край отива по дяволите филма, защото изникваш в главата ми. Защото ме залъгваш и мълчиш едновременно. Спомням си как ми идваше да зарева преди години, когато чух "Обичам те" да казваш на друг. Спомням си и как преди това не осъзнавах, колко много ще се връщам към тези спомени със теб. Спомням си и танца, спомням си и звездите, спомням си и Пловдив, спомням си и Варна, спомням си и Стара Загора, спомням си и хижата..... всички тези спомени, които ме крепят. Питам се дали някога ще мога да призная на себе си и пред теб какво изпитам, но се и питам колко истинско е всъщност... дали имено тревогата, постоянното мислене, фактът, че се виждаме веднъж на 3-4-5-6 месеца? Усещам, че с времето те губя, но усещам и чувството ти за вина, което се опитва да компенсира.... усещаш ли, че можеш да ме загубиш? Царица съм на насилените чувства... искам ли да те забравя ще го направя, ще предпазя себе си от грешката, от болката, от разочарованието .... и да кажеш, че не си този, за който аз те мисля, не не си, напротив ... виждам те по-добре от теб самия.... искам да се промениш... но не заради мен, а с мен... но ти не искаш.... страх те е.... аз няма да насилвам... и не приятелите не са за това, защото натискът при теб води до: нисък старт и спринт на 50м - даваш всичко от себе си, за да избягаш, затваряш се...какво постигаш? Защо не можеш просто да ми кажеш.. кажи го,за да ти олекне, пък да го помислиш ... ти така и мен не мислиш, за това и действаш така... но разбира се мога само да гадая, защото твоята уста за мен зашита е.....

Mr. Soul

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още