Green Street Hooligans

Странно е как животът ни понякога се преобръща за секунда. Днес си тук, а утре там. Днес правиш едно, утре дори онова, за което не си фантазирал.Днес с едни хора, утре с тотално различни на тях. Странно, нали?
А всъщност осъзнавали ли сте как ни се случва нещо неочаквано в негативен аспект и не съумяваме да видим светлината, не си казваме "ами може и да е за добре" ... започваме да се оплакваме, да го мислим, ами ако бяхме направили така или инак, ако бяхме казали това или нещо друго, ако се бяхме държали по този или този начин, да ама не - след дъжд качулата не ни върши работа - ще настинме така или иначе, по-добре да се примирим и да се опитаме да се излекуваме и да продължим напред? Е поне хората с напрадничево мислене смятат и процедират така....
Ще попитате какво общо "т'ва с филма"? Филмът ме разтрогна много, принзавам - просълзих се накрая. Защо е въпросът. Доста реалистично и нецензурирано е направен, според мен. Дали е така, не знам. Не съм го разследвала в детйли, защото често те само размиват представата ми за филма и не моига да усетя същината му. Сивкавият нюанс, в който е създаден придава точното настроение за Англия. Фокусът е именно върху тази рязка смяна на животът на главния герои. Проследява историята му - а именно сприятеляването му с един от "главатарите" на футболна firm, както те го наричат - не съм в терминологията, не искам да се опитвам да го превеждам, само ще обидя някого. Как един никому нищо човецът обаче завършил Харвард се озовава в мрачна Англия при сестра си с надеждата за живот на друго място. Да, случава му се. "Главатарят" или още Пийт вижда принципността на главният ни герои, или загубения му поглед, или просто човек решил да изпълни поето обещание (или аз не знам какво) и някак решава "да го вземе под крилото си." Странно или не главният ни герои успява да се вслуша в думите на новият си приятел и доста бързо се вписва в групата. Нарочен като 'Янки' с видимо различен речник той се прославя като най-близкия човек на Пийт. ..... от там на сетне няма да ви разказвам филмът ... но става дума за приятеслтво, за страст, за отстояване на ценностите, на вярванията, на животът, на близките ти, дори и това да означава загуба на живот. Наситен с насилие и емоционални сцени, ако успеете да вникнете ще разберете посланието ....
"...but what i was about to learn no school in the world could teach me ...."

http://www.imdb.com/title/tt0385002/?ref_=fn_al_tt_1

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още