Етап IV от нещото наречено "Животът ми"

... убедих се, че когато човек е в добро настроение, няма тревоги и е доволен и щастлив от това, което има то той не се стреми да го изкаже... човек тогава се стреми, то дори не се и стреми, но човек тогава просто изпитва, изживява миговете на пълнота. И аз така напоследък. Има спънки, не е като да няма, но не искам да им обръщавам внимание, защото са незначитени. Стремя се да гледам на живота по онзи начин, който ми носи удоволетворение и съм себе си, а не по онзи напрягащ начин, който масата в БГ живеят. След САЩ отказвам да го правя. Признавам там ми хареса и една от прините за това бе именно моята лична свобода да правя каквото искам, да казвам каквото искам, да бъда себе си по всяко време и да нямам ограничения... сама си бях господарка и не зависех от родителски лица или от нечия администрация! Там си изградих начин на живот, който ми хареса. Да, ако бях останала нямаше да продължи този рай дълго. Но за 5 месеца беше идеално - толкова идеално, че да предприема действия за промяна в живота ми извън балона наречен "мечта", дори извън балона наречен "САЩ" . . . защото в крайна сметка България, в която аз живея може да се превърне в САЩ, в който живеех.... отказвам да приема, че всъщност мястото е важно - не, хората правят мястото ... хората го градят да бъде то каквото е, да има облика, който има, да се случват нещата, които се случват ... да променяш хора е трудно, да променяш традиции, манталитет, народопсихология е трудно ... но има шансове да променяш нагласите и възприятията на хората като промениш именно своят собствен живот ... преди време чух следната реплика "най-добрият пример е личният" ... няма да чакам някой да дойде и да изгради моите щати в БГ, нито ще тръгна да бягам... решила съм да се опитам първо с помяна на собственото си АЗ в посока желана от мен и да се обградя с хора широкомислещи и не чакащи случването, а те са случващите нещата .... и ако тогава не успея, ако тогава не потръгне, то тогава ще избера САЩ или някоя друга държава, която е предразположена към моето променено АЗ и няма да ме отхвърли, обърне гръб или наругае...

Забелязавм, че единствените ми спънки на този етап да живея живота си такъв какъвто го искам е финансовият аспект, които някак си редом с други неща се опитвам да не му придавам важност ... ако искаш да си активен и социален то си намираш начин, а не оправдания да не се случи. До заминаването ми в САЩ си намирах оправдания - not anymore....

Приоритизиране и толкова.... моят приоритет е моят живот. Искам да го градя, да се развивам и да не съжалявам за нищо... so far so good, right?

Следвам  мотото си, а то на този етап е: "Правя каквото поискам, когато поискам, с когото поискам..." ... и нее, не ме разбирайте погрешно - това е моят начин да извивея живота си to the fullest във всяко едно отношение!