Събитията и ние

От дълго време трупам в себе си впечатления и мисли, но след ето това кратко изказване по случая на терористичния атентат във Франция преди 2дни седнах да пиша....седнах да излея и моят гняв .... Не ви мразя, но не ви и обичам
Пред 2 дни по изключително нагъл, бих казала, начин бяха убити едни от най-известните журналисти и карикатуристи във Франция. Просто едни хора с едни маски влизат в редакцията им и без право на самозащита ги убиват с автомати. Твърди се, че са радикални ислямисти. Покрай инцидента има и други ранени - пешеходец, полицай и т.н Тези хора са част от борците за свобводно слово. Тях не ги е страх да изкажат мнение... занимавали са се с раследваща журналистика...усмивали са исляма, но както се разбира има защо, но и не само ... това са само малка плюнка неща, които знам за тях....
Германия - протести - антиислямистки протести в повече от 3 града, повече от 18 000 човека... за населението на Германия това дори е малка бройка, но актът е важен. Сформира се и обратно на това националистко движение ... към 2014 сирийските бежанци в Германия наброяват 200 000 ............................
Украйна - Крим вече не е територия на Украйна ... колко хора загинаха......
САЩ - поголовната и безрасъдна стрелба, борба, неписана война между полицаите и гражданите
2010 - арабската пролет.....
Това са все събития от последната година, до четири. Това не са събития от последното десетилетия. Тези събития са провокирани от нечии несъобразени думи или действия. Нечии изкривени представи за морал, общество и човечност .... те са следствие на нашата еволюция, на нашето потъпкано право да бъдем ....
И всъщност защо споменавам всичко това, именно защото напоследък провокацията ми идва в повече. Не се считам за компетентна да говоря, но смятам, че мое гражданско ЗАДЪЛЖЕНИЕ е да съм информирана, да имам позиция! Е аз имам, а вие?
Защото оставам с впчеатление как моите колеги в университета или работата, моите познати и приятели нямат ни най-малко желание да бъдат като мен, да бъдат от поколението млади хора, които могат да ръководят, които знаят, които променят, които имат мнение, позиция и са информирани....
Яд ме е и ме изумява този факт! Преди се питах, защо кпогато отида на лекция и дори и в малкото свободно време аз нямам какво да си кажа с колегите... как ще имам след като аз повдигам тема след тема, а те ме гледат като биволи... Не знаят какво се случва дори в малкото им общество, за което са горди, че са част от него.... не могат да видят по-далеч от носа си. Защото така е по-лесно, така няма да вземем отговорност. Няма да ни сочат с пръст. Няма да сме в центъра на вниманието. Няма да ни осъдят, за това че мислим и че сме имали "наглостта" да изкажем мнение.
Брутално е! Не може да влизам в лекция и да коментирам реално случващи се събития, да търся информация, данни, факти и статистики докато го говоря, а другите да седят, да ме зяпат и да ме питат "Ти за какво говориш в момента?" ... и аз да питам "Вие не знаете ли?" и те да ми казват "Ами не." със спокойствие и незаинтересованост в гласа си. Не може да ми казвате, че единственото време, в което се информирате за това какво се случва в страната и света са половин час от сутрешния блок по БТВ, е не го приемам и няма как да стане!!!
Няма да ми се сърдите после на реакциите и на несдържаните ми коментари....
Снимка: Мадлен Ненкова - New York subway, October 2014

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още