В душата на една фея

Точно в момент, в който усещах, че не е "чао", макар именно това да се случваше, макар вече да бяхме стигали ведъж до тук - аз получих прозрение за собственото си усащне - и не беше баланс, а беше хармония. Точно си го помислих и получих мисълта на деня в майла си, гласяща: To put everything in balance is good, to put everything in harmony is better. Victor Hugo И съм щастлива от този факт. Трябваше да се видим на рождения ми ден, но не беше правилното време - усетих. Виждаме се два дни по-късно и аз те усещам леко по-друг от предния път. Може би аз съм по-друга, а ти си си същия. Размислите, които ми се въртяха в главата вече ги няма, въпросите са отлетели, намеренията изпарени, желанието раздробено и остана една празнина. На срещата ни отидох с нея - с празнина. Защото разбрах едно - с теб очаквания не трябва да имам, а да имам търпение и желание да те опознавам. И понеже ти обичаш да говориш и не обичаш тишината, все казваше нещо, дали ще споделиш преживяване или мис...

Всяка година на рождения ми ден ме обзема едно такова чувство на anxiety. Даже тази сутрин се събудих и с главоболие ... на вън е мрачно а температурите не са повече от 8C. И всеки път трепвам някой като ми пише смс, обади ми се или получа съобщение във facebook/viber/skype. За пореден път осъзнавам, колко хората не си дават сметка, че рожденният ден за човек е най-скъпия и ценен празник за него. Той е личен и на никой друг. И вяли пожелания от хора, които считаш за близки никак не ме радват. Обаче има едни - едни хора, които наистина го оценяват, наистина го осъзнават, наистина ценят теб и дори те обичат - и тези хората ти го показват, и когато тези хора не са много то цялото ти същество трепва при едно такова съобщение или обаждане. Аз разбира се съм върла привърженичка на обажданията, защото те са още по-лични: можеш да чуеш тона, интонацията, начина, дори да усетиш усмивката и трепета на човека, който ти го казва.... сега е едва 12:00 и вече един такив ме накара да се изчервя ча...

дума на месеца - Лъв

"Слънчогледите бленуват слънчеви лъчи." ~Reknail

Why I Dance from Why I Dance Film on Vimeo .

"Теорията за всичко" или аз бих го нарекла "Теорипта за любовта". Не искам да коментирам филма като сюжет, игра, подбор на актьори, и прочие. Това за мен е една добре изиграна любовна драма на един доказан изключителен човек и мозък, без да ми се обиждате, че толкова, може би, повърхностно се изрзявам. Моите изразни средства на този етап се простират до тук  и не претндирам дори да разбирам от изкуството кино, а само да съм един почитател. Този филм ме накара наистина да се замисля над това какво трябва на една любов. И в случая това би било лесно приложимо и в едно "нормално семейство", не само в това на Хаукин. Компромис, отдаване, поставяне на нуждите на човека пред своите, емпатичност, състрадателност, възхищение, подкрепа, опора ... сигурно мога да продължа (но спя).  До кога продължават те, обаче? Дали имат граници, дали имат лимит, дали имат изчерпване? От какво зависи да ги запазиш? Какво става, когато единият дава, другият само получва, за...

Той е висок. Той е една голяма усмивка. Той е дете. Той е древна душа. Той е магнетични зелени очи. Той е философия. Той е баланс. Той е лека магия. Той е хипноза. Той е значение. Той е смисъл. Той е близо. Той е далеч. Той е винтидж. Той е суинг. Той е шалвари. Той е свободен полет. Той е тук. Той е там. Искам го до мен, дори за миг, аз знам. Mr. Yo-Yo

Сърцето ми се разтуптя . . . Mr. Sweet

Fink - Looking Too Closely (Official Music Video): http://youtu.be/qoWRs7lXtYE