Хармоничният ми хаос е твоето отражение в мен
Точно в момент, в който усещах, че не е "чао", макар именно това да се случваше, макар вече да бяхме стигали ведъж до тук - аз получих прозрение за собственото си усащне - и не беше баланс, а беше хармония. Точно си го помислих и получих мисълта на деня в майла си, гласяща:
Трябваше да се видим на рождения ми ден, но не беше правилното време - усетих. Виждаме се два дни по-късно и аз те усещам леко по-друг от предния път. Може би аз съм по-друга, а ти си си същия. Размислите, които ми се въртяха в главата вече ги няма, въпросите са отлетели, намеренията изпарени, желанието раздробено и остана една празнина. На срещата ни отидох с нея - с празнина. Защото разбрах едно - с теб очаквания не трябва да имам, а да имам търпение и желание да те опознавам. И понеже ти обичаш да говориш и не обичаш тишината, все казваше нещо, дали ще споделиш преживяване или мисли все е тая - и аз обичам да те слушам. А ти си толкова хаотичен.
Когато аз ти заговоря - всичко звучи прекалено сериозно, и въпреки това много несериозно. Дори често се питам - слушаш ли ме? А чуваш ли ме?
Днес като си казахме "чао" просто беше "чао", а не "сбогом". Може да пишем веднъж на месец, но на мен ми е важно, че ти мислиш за мен, макар и само понякога, макар и само да се питаш 'какво правя' и 'как съм', защото ти не можеш да задълбаеш по-навътре - ти не ме познаваш... а аз седя от страни и те наблюдавам, изучавам те и това ме кара да се усмихвам. А аз като заговоря леко се и сковавам - думите не са правилно подредени, питам се все - това интересно ли ще ти е, казвам ли ти нещо за себе си или просто се чувствам длъжна да ти споделя и аз нещо.
Питаш ме какво мисля за твоите мисли - ами те са много хаотични - какво да мисля?... имам мисъл, но трябва да я подредя, а ти ми носиш вътрешен комфорт, но мислите ми са хаос, защото ти си хаос, а аз те отразявам. Ти грееш по-силно от мен. Но аз нямам нищо на против да те отразявам.
Хареса ми, че на въпроса "Замислял ли си се да се връщаш за постоянно?" ти не каза ясно "Не." ... ти каза "Аммиии не. Поне за сега, не са ми минавали." ... което запази душевния ми мир.
И вече започвам да говоря глупости, защото не мога да се отърся от остатъчното ти влияние.
А, и дааа - много ме израдва репликата "Ти беше планирана още в самото начало" или нещо подобно, когато стана дума за скромния подарък, който ме усмихна.
И другия път ще ти напомня за пясъка - ако мога бих го носила на врата си.
Mr. Sweet
To put everything in balance is good, to put everything in harmony is better.И съм щастлива от този факт.
Victor Hugo
Трябваше да се видим на рождения ми ден, но не беше правилното време - усетих. Виждаме се два дни по-късно и аз те усещам леко по-друг от предния път. Може би аз съм по-друга, а ти си си същия. Размислите, които ми се въртяха в главата вече ги няма, въпросите са отлетели, намеренията изпарени, желанието раздробено и остана една празнина. На срещата ни отидох с нея - с празнина. Защото разбрах едно - с теб очаквания не трябва да имам, а да имам търпение и желание да те опознавам. И понеже ти обичаш да говориш и не обичаш тишината, все казваше нещо, дали ще споделиш преживяване или мисли все е тая - и аз обичам да те слушам. А ти си толкова хаотичен.
Когато аз ти заговоря - всичко звучи прекалено сериозно, и въпреки това много несериозно. Дори често се питам - слушаш ли ме? А чуваш ли ме?
Питаш ме какво мисля за твоите мисли - ами те са много хаотични - какво да мисля?... имам мисъл, но трябва да я подредя, а ти ми носиш вътрешен комфорт, но мислите ми са хаос, защото ти си хаос, а аз те отразявам. Ти грееш по-силно от мен. Но аз нямам нищо на против да те отразявам.
Хареса ми, че на въпроса "Замислял ли си се да се връщаш за постоянно?" ти не каза ясно "Не." ... ти каза "Аммиии не. Поне за сега, не са ми минавали." ... което запази душевния ми мир.
И вече започвам да говоря глупости, защото не мога да се отърся от остатъчното ти влияние.
А, и дааа - много ме израдва репликата "Ти беше планирана още в самото начало" или нещо подобно, когато стана дума за скромния подарък, който ме усмихна.
И другия път ще ти напомня за пясъка - ако мога бих го носила на врата си.
Mr. Sweet