размишления над собствения ми рожден ден
Всяка година на рождения ми ден ме обзема едно такова чувство на anxiety. Даже тази сутрин се събудих и с главоболие ... на вън е мрачно а температурите не са повече от 8C. И всеки път трепвам някой като ми пише смс, обади ми се или получа съобщение във facebook/viber/skype. За пореден път осъзнавам, колко хората не си дават сметка, че рожденният ден за човек е най-скъпия и ценен празник за него. Той е личен и на никой друг. И вяли пожелания от хора, които считаш за близки никак не ме радват.
Обаче има едни - едни хора, които наистина го оценяват, наистина го осъзнават, наистина ценят теб и дори те обичат - и тези хората ти го показват, и когато тези хора не са много то цялото ти същество трепва при едно такова съобщение или обаждане.
Аз разбира се съм върла привърженичка на обажданията, защото те са още по-лични: можеш да чуеш тона, интонацията, начина, дори да усетиш усмивката и трепета на човека, който ти го казва....
сега е едва 12:00 и вече един такив ме накара да се изчервя чак - усетих откровението в гласа му и усмивката на лицето му. Благодаря ти "слънчогледи бленуват слънчеви лъчи".
Странно е как привидно имаш близки хора до себе си, в деня най-важен за теб осъзнаваш къде стоят те обаче - наистина ли са близко или ние сме ги поставили там - като пешките на шахматната дъска - дали всъщност не играем едина тотално наша си игра, с нашите правила, без да сме уведомили, или да сме се споразумяли с игрчите от вън?...
Благодарна съм на хората, които се обадиха - някои знаех, че ще го направят - благодарна съм, че оправдаха себе си и нашето приятелство, други ме изненадаха много приятно и искренно - което ме радва, защото това означава, че това са "моментните" или още "актуалните" хора, които се надявам да станат "постоянни" ... други, които сякаш може би съм приемала за даденост - не писаха, не се обадиха ...
най-красивото може би бе, че изгря слънце в момента, в който излезнах от нас, а температурите стигнаха 11С :)
Благодаря на Филип - моята една от най-големите ми подкрепи за интересния подарък, които ми направи ....
Обаче има едни - едни хора, които наистина го оценяват, наистина го осъзнават, наистина ценят теб и дори те обичат - и тези хората ти го показват, и когато тези хора не са много то цялото ти същество трепва при едно такова съобщение или обаждане.Аз разбира се съм върла привърженичка на обажданията, защото те са още по-лични: можеш да чуеш тона, интонацията, начина, дори да усетиш усмивката и трепета на човека, който ти го казва....
сега е едва 12:00 и вече един такив ме накара да се изчервя чак - усетих откровението в гласа му и усмивката на лицето му. Благодаря ти "слънчогледи бленуват слънчеви лъчи".
Странно е как привидно имаш близки хора до себе си, в деня най-важен за теб осъзнаваш къде стоят те обаче - наистина ли са близко или ние сме ги поставили там - като пешките на шахматната дъска - дали всъщност не играем едина тотално наша си игра, с нашите правила, без да сме уведомили, или да сме се споразумяли с игрчите от вън?...
Благодарна съм на хората, които се обадиха - някои знаех, че ще го направят - благодарна съм, че оправдаха себе си и нашето приятелство, други ме изненадаха много приятно и искренно - което ме радва, защото това означава, че това са "моментните" или още "актуалните" хора, които се надявам да станат "постоянни" ... други, които сякаш може би съм приемала за даденост - не писаха, не се обадиха ...
най-красивото може би бе, че изгря слънце в момента, в който излезнах от нас, а температурите стигнаха 11С :)
Благодаря на Филип - моята една от най-големите ми подкрепи за интересния подарък, които ми направи ....
Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.
Apple co-founder Steve Jobs (born February 24, 1955)