Теорията за всичко?
"Теорията за всичко" или аз бих го нарекла "Теорипта за любовта". Не искам да коментирам филма като сюжет, игра, подбор на актьори, и прочие.
До кога продължават те, обаче? Дали имат граници, дали имат лимит, дали имат изчерпване? От какво зависи да ги запазиш? Какво става, когато единият дава, другият само получва, защото има невъзможност да върне в замяна? Когато е на лице вътрешното, без външен израз? Как ни кара да се чувстваме ние - даващите? Към какви действия ни подтиква? Наистина ли човека може да постави някого другиго пред себе си или всичко е импулс на егоизма? В началото се раздаваме и отдаваме, защото така се чувстваме цели и значими, оценяват ни, обичат ни в замяна. Но когато в един момент се чувстваме уморени и натоварени от това да обгрижваме някого, а единственото, което получаваме в замяна е усмивки и погледи, и от време на време по някоя дума. Когато осъзнаем, че имаме нужда и ние от обгрижване и внимание и не можем да се справим повече с компромисите? Дали всъщност е присъщо на човека да изпитва обич и любов? А те всъщност имат ли начало и край?
Това за мен е една добре изиграна любовна драма на един доказан изключителен човек и мозък, без да ми се обиждате, че толкова, може би, повърхностно се изрзявам. Моите изразни средства на този етап се простират до тук и не претндирам дори да разбирам от изкуството кино, а само да съм един почитател.
Този филм ме накара наистина да се замисля над това какво трябва на една любов. И в случая това би било лесно приложимо и в едно "нормално семейство", не само в това на Хаукин. Компромис, отдаване, поставяне на нуждите на човека пред своите, емпатичност, състрадателност, възхищение, подкрепа, опора ... сигурно мога да продължа (но спя).
До кога продължават те, обаче? Дали имат граници, дали имат лимит, дали имат изчерпване? От какво зависи да ги запазиш? Какво става, когато единият дава, другият само получва, защото има невъзможност да върне в замяна? Когато е на лице вътрешното, без външен израз? Как ни кара да се чувстваме ние - даващите? Към какви действия ни подтиква? Наистина ли човека може да постави някого другиго пред себе си или всичко е импулс на егоизма? В началото се раздаваме и отдаваме, защото така се чувстваме цели и значими, оценяват ни, обичат ни в замяна. Но когато в един момент се чувстваме уморени и натоварени от това да обгрижваме някого, а единственото, което получаваме в замяна е усмивки и погледи, и от време на време по някоя дума. Когато осъзнаем, че имаме нужда и ние от обгрижване и внимание и не можем да се справим повече с компромисите? Дали всъщност е присъщо на човека да изпитва обич и любов? А те всъщност имат ли начало и край?
Време. Съпровождащата тема във филма.Време. Времето има ли начало? А има ли край? И ако си на края на вселената, на най-самия ѝ край и протегнеш ръка, дали не сътворяваш един нов край?
Къде е любовта във времето? Къде сме ние във времето? Кога трябва да let go и кога си заслужава да останем... и да, дали пък всичко, което правим не го правим за нас самите?