Последен петък

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той....
Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и решава да овладее ситуацията вместо мен. Говори ми. Надъхва ме. Но алкохолът и емоцията са по-силни. Усещам колко е трудно да я чуя. Всичко е шум. Все едно съм част от сцена и играя. Не знам за кое рева по-напред. Накрая ще се окажа егоист и причината ще съм аз.
Неизтрезнявам, но се взимам в ръце и се връщам в реалността. 2 мин по-късно отпивам последни глътки, смея се.. гледайки право в очите....
Mr. Vice Versa

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още