Обичам НЕЯ!

Погледнах в огледалото и разбрах, че я обичам. Oбичам тази особена пъстроока усмивка, тези закачливи пламъчета в очите, тази дълбочина и откритост, тази загадъчна нежност...

Обичам я затова, че не се предаде, че не спря да търси, да се вдъхновява и да вдъхновява, не спря да вярва... затова, че дори когато плачеше, намираше сили да ми се усмихне окуражително в това същото огледало и да ми каже, че ме обича и че и това ще мине... затова, че се осмели да повярва в мечтите си и да тръгне по пътя към тях... затова, че не се отказа, когато беше най-трудно... затова, че продължи да вярва в любовта... затова, че е способна да обича така истински, дълбоко, всеотдайно, вдъхновяващо и подкрепящо... затова, че запази живо детето в себе си... затова, че не се страхува от промяната, а я търси и случва, дори когато комфортът на добре познатото, макар и болезнено старо я дърпа примамливо назад... затова, че намира начин да бъде пример за това, в което вярва... затова, че ме окуражава да бъда себе си и ме обича такава, каквато съм... затова, че има винаги сърдечна усмивка, готова за всеки, който има нужда... затова, че не се страхува да се нарече и бъде Наистина Жена... затова, че ме храни с киви докато пиша това... затова, че знам, че ще се събудя и ще видя топлината в погледа й в огледалото.

Обичам я, защото знам, че не бих избрала да срещам друга в същото това огледало. Обичам я и съм безкрайно благодарна да бъда родена НЕЯ.