В душата на една фея

Вървя към мястото на срещата ни и го търся с очи. Не го намирам трудно след като го виждам изправен, с ръце в джобовете, качил се на високия бордюр. Още по телефона ме накара да се усмихна, дори да се разсмея. Някак нещо в гласа му е. 'Бяла шапчице!' изревава той, а аз усещам усмивката си до уши. Бях забравила как звучи. Аромат на приятен парфюм ме удря директно от силната прегръдка и 'сякаш отново е безгрижно лято. Не знам какво да кажа, не знам от къде да започна, но знам, че съм щастлива да го видя. Разговорът тръгва лесно и непринудено. Ще каже човек, че се познаваме повече от 5те месеца и знаем всичко един за друг. 'Сякаш сме приятели от детството. Нали знаете от онези приятели, които знаем всичко един за друг, разказвали сме си мечтите, сънищата, споделяли сме и тъги, и весели лета по морета или села. Т'ва приятелство 'дето никога не искаш да изгубиш и все дете искаш да си останеш, защото знаеш, че някой го е грижа за теб, някой мисли за теб, и този няк...

Току що затворих една статия - съвсем кратка, обясняваща понятието "празнична депресия" и евентуалните причини за случавнето ѝ. Еми четейки, ако всичко това е вярно (в което не мисля да се съмнявам) в точно това съм изпаднала. Липса на мотивация, никаква преспектива за нещата, спомените и очакванията всичко да е както в детството и равносметката, без която сякаш не мога, и която не мога да контролирам, а умът ми се е програмирал сам да я прави в едно определно точно време на годината. Снощи премислих  всички  и  всичко , което ме терзаеше и 'сякаш сутринта се събудих една идея по-лека и една идея по-свободна и щастлива. Мислех да не го мисля повече, но това няма как да се случи. За два дни ми се случи да се подмина с поне 4ма бивши съученици, не се впечатлих особенно, защото нямам някакво голямо желание да разговарям с тях по-скоро си зададох въпроса - имат ли смисъл тези хора в моят живота сега? Има ли смисъл да признавам с действия, че ги познавам и че сме имали м...

Дори не знам защо качвам този отрязък от филма... всъщност сега като се замисля - знам. Този отрязък от филма показва най-точно същността му. Почувствах се спокойна през цялото време и все нещо обаче ми се объркваше в главата - като малък спокоен хаос се получаваше. Разбира се всичко накрая се разплита. Хареса ми идеята за така завъртяния сюжет, който всъщност е свързан и с изначалното послание на филма. Какво е то ли? Ами, да ви кажа честно знам и не знам. Сякаш нищо не е това, което изгледжда и сякаш всичко го вижам на повърхността, но не и в истинската му същност, което малко ме разочарова. Та да, посланието е, че всъщност сме част от една игра. Игра, която е програмирана и ние сме вътре в нея. Със собствени правила, които не могат да бъдат нарушавани и със собствена мисия, чийто герои за изпълнение и постигане сме ние. Ние сме едно цяло без да знаем и целта ни е да успеем да надминем границите, в които сме поставени, да намдминем програмираното си аз и да обединим това цяло, да...

Какво мога да искам от другия, когато самият аз съм непостоянна сянка — все се мести, отмества, не може да си намери истинското място и форма. Все се мени. Какво да искам? Другият до мене да е непроменлив спрямо моето местене или да се върти според моето въртене, или и двамата да спрем собственото си движение, за да се нагодим един към друг? ~ Блага Димитрова "Лавина"

http://www.varnautre.bg/2012/12/21/147968-spasitelyat_v_snega

http://vimeo.com/55933074

Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист. Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита: -Какво правиш ? Ти си само едно малко момче и не...

Yo, whats up? Да чести 8 декември, 8 март все е тая .... нали е някакъв пранзик и можем да отидем да покупонясваме и да имаме оправдание за постъпките си. Дали така го виждам аз - не, но така го виждат всички "студенти". Защо "студенти", защото ми е интересно какъв процент от снощните купонджии са actually registered students in university и колко от тези registered students всъщност ходят на лекции ( препоръчително с желание) и учат това, което всъщност искат и са добри в него ?!!! Сложен въпрос нали? Ами нека се обзаложим, че не са повече от 2 % (говоря на мястото, на което бях, а то побира едно 1000 човека (може и да преувеличих трудно ми е да кажа с точност) ) ... Друго, което ми направи впечатление поръчвам си аз такси, идва то да ме вземе от нас, казчвам се, поздравявам и след около 2 минути осъзнавам, че в колата звучи чалга .. мхм чалга... ОК нищо против това в колите си да слушате каквото искате, но това е първият случай, в който се качвам в такси и шоф...

Не отговаряш на съобщенията ми, не отговаряш във ФБ, не отговаряш в скайп... притеснпвам се.. знам,че нещо не е наред... дали случайно не си изпаднал пак в свойте собствени черни дупки не знам, но поне кажи една дума дори да е тя "разкарай се" .... мисля те ... започвам чак сама на себе си да досаждам ... дразня се като съм такава.. знам,че емоциалността ми ти идва в повече, за това не искам да тетормозя допълнително, но моля те проговори,защото вече и в съня си те мисля ... тази нощ на сън се вдигнах и дойдох при теб ... дойдох да видя как си ... а ти беше толкова дистанциран , толкова не тук..

Не мога да си представя да не следвам сърцето си .... да не правя онова, което ми харесва .... не мога да си предствя разума да надделява ... аз съм емоционална, аз се движа от чувствата ми ....  Просто всичко това ми е непонятно ... сигурно, ако трябваше да следвам разума си щях да уча в Англия криминология или в Холандия туризъм,  да работя за многото пари, да се омъжа за човек с такива,  да родя и отгледам деца, на които да им втълпя, че най-важното е да си финансово обезпечен, съответно несъмнено да ги вкарам във фабриката за правене на пари ... да се пенсионирам и да устовя как нищо не ме прави щастлива, как не помня последния си рачдостен ден и как животът ми е пропилян .... Дали? Не мислех, че някога ще се срещна очи в очи другата страна на монетата ... всичко да е на опаки на мен ... и въпреки това да го харесаш, но не и да си кажеш „то е по-добро, може би аз искам него....” От това да не искаш да се върнеш в родната си държава, да няма какво да те за...

Когато си толкова емоционален, че плачеш на всеки филми, че плачеш дори на рекламите.... че се вълнуваш за всяко нещо, че опознаваш героите за секунди, че наблюдаваш и анализираш ... когато си толкова емоционален, че се трогваш от букет цветя, че се ядосваш на една дума, едно действие ... когато си толкова емоционален, че преживяваш всеки трепет от всичко случавщо се пред теб ... когато си толова емоционален, че не разграничаваш истинския живот от историята и филма .... когато си толкова емоционален, че чак настръхваш ..... Какво правиш тогава? Какво правиш, когато си толкова емоционален?

Go Week щурмуват западната сцена с “When”

творчество експресия мислене извън кутията достигане на нови граници изкачване на нови върхове даване на ново значение на дадено понятие откриване на нова страна на монетата разбиране на едно друго АЗ или по-друг начин казано глагол придаващ нова форма на нещото в пространството